Размисли за чая в България

Влезте в някое кафене. Седнете удобно и отворете менюто. Потърсете най-евтината напитка и ще откриете, че това е… чаят. Друг е въпросът доколко онова, което възприемаме у нас като чай и се предлага по кафетанета, може наистина да се нарече така.

Защо с изключение на кафето българинът нарича чай всички сушени треви и билки, които се предлагат в хартиени пакетчета и се заливат с вряла вода, нямам представа. Но ако проверите коя е най-евтината предлагана от автоматите за кафе напитка, ще откриете също, че това е чаят. Винаги е по-евтин от най-евтиното кафе с поне 10-20 стотинки.

Кафето е толкова дълбоко проникнало в културата на българина, че ние наричаме заведенията си „кафенета” (а не „чайни”), автоматите за кафе – „кафе-машини”, а не „чай-машини”.
Тъпо звучи някак.

Казваме: „Хайде да се видим на кафе!”, а не на чай. От телевизора ни заливат горещи реклами на „огън кафе”, „ароматно кафе”, „италианско кафе”, „бразилско кафе” и не знам си още какво кафе…
У нас просто не е престижно да се пие чай. Кой влиза в кафене и си поръчва най-евтиното? Лузърите, аутсайдерите, неуспелите в живота. Така мислим за чая ние, българите.

В Турция, през чиято култура сме получили и кафето, и чаят, съм чувал, че търговецът те кани, докато се пазарите за покупката (пазаренето също не е толкова популярно у нас за разлика от южната ни съседка), на чаша чай да си правите мохабета по комшийски. И след няколко часа обикаляне по магазините и пазарите вече ходиш нервен и замаян от многото чаши силен турски чай.

Няма нито един уважаващ себе си руски филм, в който персонажите да не се съберат поне веднъж на масата край самовара, ей така – за разнообразие, докато през останалата част на лентата си пият водката със сельодката, където заварят.

В Англия работниците, виждал съм, спират работа, освен за обяд, задължително в 10 без 15 и в 3 без 15, за да глътнат чашка чай (много рядко кафе), а през това време шефът им изобщо не си и помисля да ги смущава. И, разбира се, англичаните пият чай и още веднъж, преди да си тръгнат от работа. В боготворения в Обединеното кралство five o’klock.

А в пет следобед, разказват англичаните, дори папараците оставят на мира Кейт Мидълтън и принц Уилям, за да си изпият чая, не заради друго, а защото и папараците правели същото в този час. В пет часа следобед цяла Великобритания и всичките й бивши колонии поспират да си поемат дъх за няколко минути на чаша чай. Може би за да осмислят свършеното през деня, кроейки нови планове за утре.

Японците пък, знаете, са издигнали пиенето на чай до великолепна и протяжна церемония, достойна за величието на цели династии японски императори.
А в България културата на пиене на чай си остава доста непопулярна. Билковите и плодовите чайове, които е прието да пием тук, на Изток се приемат по-скоро за лекарство.

Истинският чай за китайците, неговите първооткриватели, е този, който се приготвя от листенцата на чаеното дърво, но не във суров вид, разбира се, а преработен по най-различни технологии. Разнообразието от чайове както на Изток, така и на Запад, наистина е огромно. И в двете посоки съществуват големи пазари и хипермаркети, в които се предлагат хиляди видове чай.

Може би отговорът на въпроса защо българите не обичат да пият чай се крие и във факта, че не знаем как да си приготвим един чай като хората. Китайците запарват чая, като затоплят водата, но не до кипване, а някъде до към 90 градуса, т.е. малко преди да заври. След това в чашата се слагат щипка листенца и се изплакват с нагрятата вода. После се заливат и се оставят да престоят няколко минути. Ако чаят е доброкачествен и пресен, те веднага пускат цвят. Листенцата се утаяват на дъното на чашата и вече можем съвсем спокойно да го изпием, без да се налага да го прецеждаме.

Разбира се, може би най-важното е, че китайците пият чая без захар. Те никога и по никакъв начин не го подслаждат.
След като изпием първата запарка, можем да долеем още няколко пъти вода, докато листенцата спрат да пускат цвят и аромат. Така с една щипка хубав и скъп чай могат да се изпият 3-4 чаши, което, откъдето и да го погледнеш, пак си е на далавера, вместо да даваш по няколко пъти стотинки за евтини билки, които можеш да си набереш и сам.

За ползата от пиенето на чай тук нямам нито място, нито намерение да пиша. Можете да си ги откриете и сами в нета. А през това време, ако имате истински чай вкъщи, запарете си една чаша, пуснете си приятна музика и му се насладете.
Стига вече сме се правили на италианци с това еспресо!

Източник: slivendnesiutre.wordpress.com