За чая

Чаят е напитка, която се получава чрез запарване с гореща вода на различни части от растението „чай“ или „чаен храст“ (Camelia sinensis) – листа, пъпки, цветове, стебла. Преди запарването тези части претърпяват определена обработка, която определя вида, качествата и вкуса на напитката.
Термините „билков чай“ и „плодов чай“ се използват за запарка на билки или плодове, като получената напитка всъщност не съдържа истински чай.
В зависимост от степента на ферментация има четири основни вида чай:
Бял чай – използват се само най-младите листа и нови пъпки, които не претърпяват окисление или то е минимално. Белият чай се произвежда в много по-малки количества, в сравнение с другите видове.

Зелен чай – окислението също се прекъсва бързо, обикновено с термична намеса. Процесът продължава два-три дни след брането на листата и когато се направи правилно, чаят запазва по-голямата част от химическия състав на пресните листа. Той е най-консумираният чай в Китай, родината на чая.

Улонг – Листата претърпяват частично окисление, което се прекъсва между приетите стандарти за зелен и черен чай. Периода на окисление е няколко часа като се прекъсва с термична намеса.

Черен чай – Чаените листа претърпяват пълно окисление при което се получава и специфичния вкус. Въведен е през 19в. от британските колонии в Индия и Шри Ланка.

Освен гореизброените четири класически вида съществуват и други, много по-малко разпространени варианти като жълтия чай и Пу Ер. Жълтия чай е китайски специалитет, който претърпява минимално окисление (около 2%). Често се категоризира при зелените чайове. От жълтия чай са едни от най-скъпите чаени видове. Пу-Ер е известен и като „чай за отслабване“., макар че няма категорични доказателства за този ефект. Той претърпява повторно окисление. Характерно за него е, че с времето не изгубва вкусовите си качества.