Шипков чай

Шипката без съмнение е една от най-разпространените и широко използвани билки у нас, с изключително лечебно действие, доказано през годините. А високото съдържание на витамини, полезни киселини и приятен вкус я превръщат в ценна хранителна добавка, която неслучайно носи името "царица на билките".

Шипката (Rosa canina L.) представлява храст с прави или извити стъбла, достигащи дължина до 3 м, които са покрити с твърди и бодиливи, а понякога сърповидно извити шипове. Плодчетата са едносеменни орехчета, затворени в месесто цветно легло, което се разраства и образува яркочервени сферични плодове. Цъфти от май до юли, а плодовете узряват през есента. Може да се развива в различни климатични условия и географски ширини, среща се дори и на 2000 м надморска височина, като освен в Европа, шипките са разпространени в Азия, Африка и Северна Америка. Едни от най-ценните видове шипки в България са R. pendulina L., R. oxyodon Boiss., R. glauca Pouri. и др.

Дълга е историята на шипката - още от древни времена хората са я използвали като лечебно средство, а трябва да се има предвид, че голяма част от ценните й свойства все още не са били известни. В началото е била ефикасен лек срещу кучешки бяс, след това шипката се превърнала в средство за лечение на болестни състояния, известни днес като авитаминози. В различните части на света различно било и приложението на ценната билка. Например в Китай използвали нейните плодове като средство, подобряващо храносмилането и против появата на глисти, в Тибет тя била лек за атеросклероза, бъбречни заболявания и неврастении, а в Русия с чай от шипка често лекували язви, гастрити, колити и чернодробни заболявания. В традиционната българска медицина плодовете от шипка намират приложение като високовитаминозен източник за укрепване на имунните сили на организма, особено в късна есен и ранна пролет.